L’Orpheline от Serge Lutens

За да сме в крак с приключенията на Serge Lutens в света на ароматите, трябва да очакваме неочакваното. Той е човекът който привнася, наред с всичко друго, чиста андрогенност (Féminité du Bois), фатални цветя (Tubéreuse Criminelle, Sarassins и Iris Silver Mist) и разкош от Ориента (Ambre Sultan) в света на парфюмите. Ще бъде справедливо да отбележим, че той се опитва да се домогне до неконвенционалното и твърдо не се подчинява на правилата на парфюмерийната индустрия. Да го кажем по-просто, Serge Lutens е ренегатът в света на ароматите, който говори със загадки и представя парфюмите в напълно уникална светлина.
Последният парфюм L’Orpheline (сирачето) е също така неконвенционален и то не само защото името му е с леки отклонения. Подобно на много аромати, създадени от Lutens и партньора му в света на парфюмите, Christopher Sheldrake, L’Orpheline прокарва тънка граница между мъжествеността и женствеността – леко ходене по въже между неравното и гладкото, като създава преживяване в света на уханията, което е така изумително, както и забавно.

L’Orpheline от Serge Lutens започва с уханието на свеж джоджен, преди той по невидим начин да обгърне лавандулата, близката му братовчедка-билка. Когато казваме лавандула, нямаме предвид тежката материя, асоциирана с полетата от пурпурна шир, а имаме предвид нежната лавандула, която отделя сладост и по очарователен начин пресъздава образа на изсушеното растение и ментоловите фасети. Чистота съпътства връхните нотки, която не е свежа или пикантна, но вместо това е прохладна, като студената вода в локвата.
Tова ободряващо и лавандулово ухание се слива бързо с комбинацията от дървета и тамян, която не е напълно непозната. Разликата тук обаче е в струята сив прах, която подсилва дървесните нотки, като завоалира остротата и подчертава елегантността им. Това е едно странно разделение между стипчивостта и мекотата, която прави така, че всяка част почти да отрече останалата и да се превърне в необикновена основа, която става все по-интригуваща...
С мекотата в базата, дървесните фасети на L’Orpheline стават по-силни и надминават суровостта на сърцевината. Налице е една опушеност, която се появява на по-късен етап, която по магичен начин разпръсква сребристи нишки в солената мъгла на въздуха, примесвайки се с меките и огнени хрупкави чушки и подправки, които създават един топъл нажежен блясък, който е така вкусен, както и звучи.
L’Orpheline е хитрият и палав парфюм, който трябва да притежавате и за който ще ви е необходимо доста време, за да разкриете тайните, които крие в себе си. Когато го помиришете, ще се чудите дали е флорално или дървесно ухание, мъжко или дамско, дали носи настроение или спокойствие. Това е парфюм на контрастите и на съпоставките, представени чрез интелигентна и апетитна завоалираност, която не е нито особено нежна, нито рязка. Тази интригуваща смесица е едно есе в света на познатото и непредвиденото, което може да открие или да не намери мястото си в сърцето ви. Това което е гарантирано, е че ароматът на L’Orpheline ще ви остави напълно объркани и имам чувството, че това е точно реакцията, която цели Uncle Serge и която някак ще ви отдалечи от него...