Ароматът – символът на Душата
Историята на парфюма е толкова стара, колкото и съществуването на човека. Все едно говорим за градините на Рая… красиви цветове, бели облаци и божествени аромати, които ни изпълват с мистично вдъхновение и блаженство. По някакъв странен начин ни провокират да се чувстваме красиви, обичани и мъничко божествени. В началото на човешката ни история, когато примитивният човек открил огъня, започнал да се наслаждава на странните аромати, които излизали от горящите дървета. Решил, че това е знак от боговете. Възхищавал се и се прекланял. Това божествено проявление се запазило и в по-късните епохи, когато само жрици и посветени може ли да комбинират деликатни ароматни съчетания за фараони, императори и императрици. Векове по-късно ароматите се трансформират в парфюм. Но и до ден днешен неговата тайнствена и божествена природа ни изкушава и вдъхновява.
Всеки аромат носи свое уникално послание, което се улавя не от разума ни, а от нашата душа. Изпълва ни с усещания, които не можем да изразим със слова. Като че ли парфюмът говори на сърцето с тих и мелодичен глас. Тази почти алхимична смес ни омагьосва, кара ни да мечтаем и дерзаем. Но не винаги осъзнаваме, че различните аромати могат да бъдат и в конфликт с нашата природа и душа. Както една дума може да ни нарани или направи щастливи, така и парфюмът може да провокира нашата по-слаба страна. Има моменти, в които определен аромат е в съзвучие с копнежите на вътрешния Аз, и моменти, в които да е в провокативен контраст.
Парфюмът е като символ на онова, което се случва в нас. Той може да разкрие дали сме гневни, влюбени, щастливи или нещастни. Изкуството е в това да се свържем с желанията на нашата душа. И именно богатството на аромата ни помага да направим това.
Всеки човек е уникален със своето излъчване и вибрация, така както всеки аромат е носи своето уникално послание. Ако обичаме, вибрираме на една честота, когато сме гневни на друга. Може и да се усмихваме, но напрежението и тревожността просто „витаят“ около нас. Искаме да привлечем обекта на любовта, но избираме аромата на силата и властта, и вместо да го изкушим, ние го отблъскваме, без да осъзнаваме, че това е защото не искаме да сме заедно, а просто да го притежаваме. Ако ни липсва самочувствие, но посягаме към аромата на скромността, това може още повече да ни потисне. Няма формула, която да е уникална за всеки от нас. Ние сме същества, изпълнени с колорита от емоции, чувства и мисли. За да посегнем към аромата, който е с нашата честота, трябва да се вслушаме в собствената си душа.
Автор: Ралица Сърцанова
http://astrostudio.info/
Отзиви